Ето фрагменти от научния отчет на археолога Дамян Дамянов (Phodopika 1998):
"Тракийският шлем от с. Беден е открит случайно през пролетта на 1972 г. при прокопаването на мелиоративни канали за нуждите на местното ТКЗС. Първоначално работниците откриват само един керамичен съд и своевременно сигнализират за това в Окръжния исторически музей - Смолян. Провеждането на спасителни разкопки се възлга на Димитър Георгиев Райчев - уредник в отдел "Археология" при ОИМ - Смолян. При огледа на каналите Д. Райчев намира фрагменти от патинирала бронзова ламарина и керамични съдове, а също и "плас от печена глина".
При претърсването на пръстта от насипа, образуван вследствие машинното прокопаване на един от каналите, са открити още няколко фрагмента от бронз, деформирани при изкопните работи. На дъното на канала са намерени in situ два бронзови набузника от шлем и шест бронзови торкви, слепени от патина една в друга, с част от долна челюст на човешки череп вътре в тях. Открита е също така тилната част от шлем с кости от череп в нея. Не са открити никакви останки от труп. В близост до шлема бил и малък керамичен съд (каничка), направен от сива глина..."
Изброените дотук факти са извадки от отчета на Д. Райчев за извършената от него теренна работа в района на с. Беден през м. април 1972 година. Логично е, че в този случай не става дума за погребение на тракийски войн, а за неговото обезглавяване при неизвестни обстоятелства. Сигурно е обаче, че войнът е бил с шлем и шест торкви...
Той се числи към група от девет бронзови и един железен шлем, открити на територията на днешна България, която е част от характерен тип бойно снаряжение, срещащо се в определена област от Тракия - Западните Родопи - между водните басейни на реките: Чепеларска - на изток, Горна Места-на север, Места-на запад, и Марица - на север. Извън България такива шлемове, наречени от Шрьодер (1912 г.) тракийски тип, са открити: на североизток при с. Олонещи в Молдавия-три екземпляра, при Голяма Близница в Южна Рудия, на юг в Северна Гърция (Додона) и Турция (Истанбул), на запад в Италия (Изерния). Тази група шлемове се датира от различни автори в периода V-VII в. пр. Хр. и по-конкретно-IV-III в. пр. Хр.
Тракийският шлем от Беден е изработен от бронзова ламарина с дебелина около 0,001 м. При откриването му, както видяхме, той е бил фрагментиран и деформиран. Не са открити всички части от сенника и тила на епикранона, както и по-голямата част от извитата напред охлювообразна (спираловидна) меховидна част. Неразделна принадлежност на шлема са два бронзови набузника, от които десният не е предаден за съхранение в Окръжния исторически музей - Смолян (Към настоящия момент - юни 2005 г., десният набузник е предаден в ОИМ - Смолян - С. Г.).
По начина на изработка тракийските шлемове от Родопите се разделят на две групи:
I група - изработени от един цял метален лист (два шлема - от с. Брестовица, Пловдивско, и от с. Плетена, Благоевградско)
II група - от две основни части - конусовидно тяло и охлювообразна меховидна извивка. Шлемът от Беден спада към втората група.
Останалият на съхранение в Историческия музей - Смолян, ляв набузник е частично фрагментиран. Изработен е от бронзов лист, който пластично обгръща половината от лицето. В предната му част са изрязани отвори за очите, носа и устата. Връзката на набузниците с шлема е подвижна (шарнирна). В двата им горни края са оставени по-дълги краища, които, подгънати навътре, образуват тръбички. Между тях се е вмъквала пластина, извита по същия начин, и чрез обща ос се е осъществявала подвижната връзка. От своя страна пластината се е закрепяла неподвижно посредством припояване и нитоване (с два нита) към вътрешната страна на шлема в зоната над слепоочието.
Декорацията на набузниците е пластична, ниско релефна. Представлява стилизирана къдрава брада и мъстаци. Брадата е изпълнена, чрез малки снопчета, завити спираловидно наляво и надясно, подредени в четири реда.
Eдинствената украса, която визуално се открива по повърхността на тракийския шлем от Беден, е разположена на ръба на натилника. Тя е врязана и представлява двойна начупена линия.
Заедно с шлема са открити шест бронзови торкви. Торквите имат променливо правоъгълно напречно сечение, което намалява от краищата към средата. Външната им стена е дъговидно изпъкнала. Аналогична находка - тракийски шлем с шест торкви - е тази от с. Плетена, Благоевградско. По шест броя торкви са открити в погребения в района на гр. Разлог и с. Рибново.
Формата на шлемовете със спираловидна извита напред меховидна горна част се идентифицира в атхеологическата литература с формата на тракийската шапка - с издадена напред качулка, с която е представена в релефи от IV в. пр. Хр. тракийската богиня Бендида. Тази външна прилика обаче едва ли се дължи на обикновена приемственост във формата. По-скоро тук се крие еднаква символика.
Освен чисто практическото им приложение да предпазват от наранявания жизненоважни части от човешкото тяло - главата и шията, шлемът торквите, чрез оформлението и декорацията си, дават информация за светогледа на хората (войните), наследявали Средните Родопи през тази епоха.
Очевидно е, че спираловидно извитата напред меховидна приставка в горната част на шлема го прави по-лесно уязвим, по-труден за изработване и не допринася много за здравината му. Но това едва ли е притеснявало тракийските войни, които са го носили, защото са вярвали в безсмъртието на човешката душа, в това, че след физическата смърт животът продължава.
Профилът на шлема буди представата за устремена напред, със завит в спирала гребен, вълна. Спиралата е символ на развитието, на безсмъртието. По пътя си вълната извършва промени, като руши и гради. Тя загива, но информацията за първопричината остава и вълната ражда отново. В профила на шлема бихме могли да видим и спираловидно завитата чрупка на охлюв. И в двата случая главата на война се пази от символа на безсмъртието.
Брадата върху наушниците е изобразена чрез спираловидно завити снопчета и се асоциира с бурно течащ волен поток или бурно море. Украсата по ръба на натилника - двойна начупена линия - е йероглиф, който означава течаща вода. Всички тези водни символи говорят за наличието на водно космогоничен светоглед у войните, носили тези шлемове. Най-общо би могло да се каже, че от водите се раждат всички форми и в тях се връщат чрез регресия или катаклизъм. Те са в началото и в края на всеки исторически или космически цикъл. Контактът с водата символизира винаги регенерация, след всяка смърт следва ново раждане" (Дамянов, 1998, 39-45)
