Можем да организираме посещение на различни обекти от археологична важност в Родопите:
spa@ismena.bg | 0884/70 79 70

А ето и написаното от Херодот (около 484 - 425 г. пр. н. е.):
"Сатрите, доколкото ми е известно, още не са били покорени от никого; само те от тракийците са запазили свободата си до ден днешен, понеже живеят по високи планини, покрити с разнообразни гори и сняг и се отличават с храброст. Те владеят прорицалището на Дионис, което се намира на най-високата планина; като пророци на светилището служат бесите, едно племе от сатрите; има една жрица, която дава отговорите, както в Делфи".

С това светилище е свързано преданието за Александър Македонски, който по време на похода си срещу трибалите в 335 г. пр. н. е. се отклонява от пътя си, за да се поклони на Дионис и да потърси от жрицата на храма прорицателство за бъдещето си. Около три века по-късно, (60-59 г. пр. н. е.) римският пълководец Гай Октавий, бащата на императора Октавиан Август, посетил прочутия храм, за да попита оракула за съдбата на сина си. И в двата случая лумналият в небесата над светилището пламък ознаменувал предсказанието за блестящото бъдеще на двамата велики мъже.

Особено важно място в светогледа на траките заема култът към мъртвите. В погребалните обичаи на родопските траки има съществени различия. Докато в Западните Родопи от късната бронзова епоха насетне се извършват погребения под могилен насип, в Източните части на планината по същото време и през ранножелязната епоха се използват изсечени във вулканичните скали гробници и ниши. Така Източните Родопи са единственото място на Балканите, където се срещат хотелите от стотици трапецовидни ниши, изсечени на огряваните от слънцето страни на непристъпни скали.

След създаването на Одриската държава през V в. пр. н. е. и включването на голяма част от Родопите в границата й, започва период на разцвет на тракийската култура, намерил отражение в най-представителните паметници - гробниците на тракийските владетели. Една от най-значителните е тази при село Мезек. Освен нея, паметници от този тип са открити при селата Равногор и Брестовица, град Маджарово, както и проучената наскоро богато украсена гробница при село Долно Луково.

Контролирането на античните пътища през планината, както и охраната на този толкова важен стратегически район е предизвикало построяването тук на множество защитни съоражения, като през различните епохи някои от тях са били достроявани, престроявани или издигани съвсем наново на същото място или в близост до него.

Само в Източните Родопи досега са разкрити повече от десет значими тракийски крепости, които обикновено са разположени на планински върхове и са строени с големи каменни блокове без спойващ разтвор. Издигани са най-вероятно около прехода от бронзовата към старожелязната епоха. Една от най-известните е тракийската крепост Сиврикая край село Утра.
Тракийски крепости са разкрити и край селата Сипей, Драганово, Беден, Лисиците, Хисар, Вишеград и др.

Thraciae Veteris Typvs.

"Тракийският народ е най-голям след индийския от всички народи. Ако той се управляваше от едного и беше единодушен под него, той би бил, по мое мнение, непобедим и много по-силен от всички народи. Но понеже те не могат да преодолеят това и да го устроят, то никога няма да стане и за това траките са слаби. Те носят много имена - всеки според областта си, но всички те се ползуват от еднакви закони за всички неща освен гетите, както и травсите и тези, които живеят над крестоните"- Херодот

Към втората половина на второто хилядолетие преди новата ера родопската територия вече се населява от траките, които в култа си към красотата обожествяват дивната планина. Тук намират препитание и подслон тракийските племена койлалети, кротили, сапеи, сатри, беси, одриси, дии. Основните поминъци са скотовъдството и рударството. Оставят следи за завидна материална култура.

Тук култът към скалата е изключително популярен.Загадъчните култови хотели, състоящи се от изсечени в скалите гробове, ниши басейни, улеи, площадки и стъпала при селата Татул, Малко градище, Баланташ, Ангел войвода и др. без съмнение представляват светилища, обслужващи този култ. Традицията за почитането на различни божества от богатия тракийски пантеон на тези култови места е твърде силна. Находките в проучените от тях доказват хилядолетна приемственост. Нещо повече, често на мястото на езическото светилище по-късно са издигани църкви, параклиси или оброчища. Едно от най-интересните и загадъчни е скалното светилище край с. Татул. Разположено върху голяма вулканична скала. Разкопките откриват значителен културен пласт от късния енеолит, от късната бронзова и желязната епоха и от Средновековието.

Тракийското скално светилище "Баланташ" се намира край село Сини вир. Разположено на върха на скален масив, от който се открива величествена гледка на юг. В подножието са намерени следи от зидове и енеолитна, къснобронзова и ранножелязна керамика.

Друго типично скално светилище от тракийския период е наречено "Глухите камъни" и се намира край с. Малко градище. Култовият хотел е изсечен в скален масив от подножието, на който към центъра на светилището водят 32 стъпала.

Потънало в тайнствени легенди и предания, някъде из родопските върхове се таи търсеното от всички и все още неоткрито светилище на тракийския бог Дионис, което по известност и посещаемост си е съперничело с Делфийското в Гърция. И ако славата на Делфийския Аполон, споменавана от Херодот на първо място всред осемнадесете древногръцки прорицалища, не е успял да засенчи оракулите в храма на Дионис в Родопите, причината е, че това прорицалище е било едно от най-известните на Балканския полуостров и е просъществувало от второто хилядолетие преди Христа до първите векове на нашата ера.