Църквата
След построяването на училището стойченци започнали да мислят за строеж на църква. През 1874 г. първенците на селото се събрали за да обсъдят строежа на църквата и къде да бъде тя. Всеки посочвал място, така че да е близо до махалата му. Най – богатия и влиятелен човек в селото бил Коляджика. Той мълчаливо изслушал изказванията на другите и накрая отсякъл: “Местусу жай асува. Ут мен имать местусу, хиледа гроша и дар за мастуринь”.
Това било ултимативно изказване на първенеца в селото, но представителите на другите махали не се съгласили. Стигнало се до компромисен вариант мястото да е до училището, където започнали да копаят. Разрешение за строеж издействал пловдивския владика Панарет, при когото били изпратени двама пратеници. Основният камък бил положен през 1874 г. от пловдивския митрополит Панарет. Идването на владиката било голямо събитие. Той бил посрещнат на Ешеи кулак от стойченци и бил придружаван от турски жандарми начело с полицейски пристав.
През 1876 г. църквата била издигната до прозорците, след което строежът бил спрян за няколко годни поради Априлското възстание и Освободителната война. Довършена била след Освобождението и осветена на 5 юни 1881 г. от левкийския епископ Гервасий, помощник на Панарет.
В архитектурно отношение църквата е една от хубавите в Средните Родопи. Висока, масивна, с правилни форми, добре очертани ъгли, хармонично поставени прозорци и художествено изработени железни решетки на тях. Стълбовете, които подпират покрива, са правилно оформени. Иконостасът е добре изографисан. Вратите отвън са облицовани с железни листове, заковани с дебели ковашки пирони.
Камбаната била закачена на два дървени стълба в двора на училището. Звукът от нея се губел между стените на църквата и училището и не стигал до махалите. През 1900 г. църковното настоятелство взело съгласието на общинския съвет и решило да построи камбанария. Хубавата й постройка се извисила до североизточния ъгъл на църквата.
Много скоро се ражда идеята за основаване на читалище. На 26 октомври 1903 г. се свикало общоселско събрание за основаване на читалище.
Читалището
На събранието се решило да се основе читалище, което да се нарече “Пробуда”. Съставен бил и одобрен устав по образец на читалищата в страната. На долния етаж на училището се съхранявали десетина общообразователни книжки, които се раздавали на членовете на читалището. Те били закупени с членски внос, който бил по 10 – 20 стотинки месечно, но не се внасял редовно. Читалището било абонирано за списание “Орало”.
За съживяване културната дейност, младите ръководители на читалището решили да дадат представление. Извиквали на помощ “театрални” сили от Широка лъка. Какво било първото представление, каква пиеса е играна – няма точни сведения, но осветената с две - три газени лампи училищна стая била изпълнена с любопитна публика.
Свършили войните, Балканска, Междусъюзническа, Първа световна война, през време на които култуния живот замрял. Трима младежи решили да дадат представление през коледната ваканция на 1921 г. в полза на читалището. Условията от първото представление не били променини с нищо. Пиесата – фарс имала за цел да развесели публиката и не се избирала по художестваните си качества, а според това колко “артисти” имало налице. За обща изненада стаята се оказала тясна да побере зрителите. Успехът бил неочакван и той окуражил младежите, които подготвяли още една комедийка. През следната 1922 г. били дадени две представления.
През 1936 г. читалищното ръководство взело решение за построяване на читалищен дом. Не само появилите се разногласия за неговото разположение забавили строежа му, но и започнала по – късно Втората световна война, през която инфлацията в страната взела големи размери. Строежът се осъществил след 9 септимври 1944 г. Комисията, назначена от временната управа на селото, избрала мястото, където впоследствие било построено читалището.
Полъх от Родопите
Село Стойките се намира на няколко километра от гр. Девин, село Широка лъка и Пампорово.
Климатът в селото е умерено студен. Пролетта е свежа и топла, лятото е прохладно, есента - приятна, с много слънце, зимата е продължителна, но сравнително мека. Силно пресеченият и горист терен предпазва селото от бурни ветрове. Наоколо и в селото растат смърч, ела, хвойна, слива, киселица, ябълка и др. Районът е богат на лековити билки, ядливи гъби - манатарка, сърнела, пачи крак, горска печурка и др. В горите и поляните се срещат зайци, сърни, елени, катерици, вълци, глигани, лисици, язовци, таралежи и други. Пет махали оформят селото: Гращица, Кайковска, Стойките, Мършавото и Водата.
Селото е споменато за първи път в писмен документ през 1706 година от французина Пол Лукас. В землището на селото е открит сребърен медал от Първите олимпийски игри в Атина през 1896 година. Според историци този медал принадлежи на местен жител.
Начинаещите в ски-спортовете могат да изберат по - леката писта в центъра на селото, оборудвана с влек. А другата писта е на връх “Черни връх” до местноста “Еничарско” оборудвана със ски-влек и ски-гардероб. Родопите са планина, в която за гостоприемството няма сезон. Лятото изкушава с многобройните възможности за активен отдих и туризъм. Може да се докоснете до ревниво пазените от планината тайни, избирайки някой от историческите паметници – древната крепост “Свети Врач” или тракийския некропол до “Света Елена”.
Ако сте любители на природата, можете да избирате между еко и туристическите пътеки в зоната на пешеходния туризъм, в района на Стойките, Гращица , Солища, Стикъл, Широка-лъка , Гела и заобикалящите селото Връх Голям Перелик, Снежанка и Мечи Чал, където гледката е неповторима.
Търсачите на екстремни преживявания могат да практикуват спортове като скално катерене, конен туризъм, планинско колоездене и проникване в неблагоустроени пещери, предлагани в района с необходимата екипировка, оборудване и квалифицирани водачи.
Ски писти и лифт - зимен туризъм
Стойките са един от първите ски центрове в Родопите. От тук са тръгнали много скиори, оставили трайни следи в ски – спорта и прославили страната ни на световно ниво. В селото има ски – клуб “Ветеран”, в който членуват възпитаници на старата ски – школа. Те заедно с младите надежди продължават заедно традицията и постигат добри резултати и днес. Климатът е мек и благоприятен за зимни спортове. Снегът се задържа около 5 месеца, слънчевите дни са доста. Ако сте любители на ски спорта, при нас ще се чувствате добре. Природата предразполага за пълноценна почивка и приятните мигове, които Ви предлагаме да изживеем заедно и сме сигурни, че след това ще останат в сърцата ни завинаги.
Село Стойките разполага с две ски – писти. В центъра на селото се намира малката ски – писта, която е леснодостъпна, широка, полегата и удобна за обучение на начинаещи. Пистата разполага с малък ски – влек, предназначен за ползване от малките любители на зимните спортове.
Другата писта е основно за практикуващите зимни спортове, скиори и сноубордисти. Тя е по-голяма, с дължина 1500 м., достъпна за скиори и на средно ниво.
Убедени сме, че една зимна ваканция прекарана при нас, удоволствието от спорта и красивата природа ще Ви върнат отново при нас.
