Параклис "Свети Илия"
Историческа справка за параклиса "Свети Илия" в м. Равня, Девинско земплище
Праклисът "Св. Илия" е разположен на 2 км. югозападно от гр. Девин в м. Равня. Построен е през 30-те години върху наследствен имот на Ангел Бояджиев. Докъм края на 50-те години параклисът е десйстващ и ежегодно на Илинден се организира събор при стичане на много богомолци от града, включително и българи мохамедани от девин, Беден, Настан и др. Първоначално "Св. Илия" е обслужван от широколъшкия свещеник Тодор Манолов, а впоследствие - от Александър Головченко - високо интелигентен белогвардийски полковник, емигрант от армията на Врангел.
Чорквата
При строителството на параклиса са открити "неколко гроба и много разтрошени глинени съдове", свидетелстват Георги Радков, Тодор Касапов, Тодор Клинчев, Тодор Попов, Манол Чакъров, Методи Лазаров, Христо Тачев - Тачето и др. Следи от погребения и "строшени на половина глинени кюдове" /питоси/, вградени в стена /суха зидария/ са откривали впоследствие Васил Ангелов и Дамян Митрев при обработка на имоти в непосредствена близост до параклиса. Мария Бояджиева, стопанката на имота около параклиса, наричаше цялата местност "Чорквата".
През лятото на 1970 г. археолози от Окръжния исторически музей - Смолян, извършиха спасителни разкопки около вече разрушения параклис. Открити и проучени са четери погребения, извършени по христичнски обичай /трупополагане, глава на запад, крака на изток, ръце - скръстени на корема/, следи /основи/ на няколко постройки, западно от параклиса, фрагментирана строителна и съдова керамика, железни предмети, разтрошени стъкълца и др. Намерените предмети при проучаването дават основание на археолозите да твърдят, че параклисът е изграден върху старо култово място /църква или манастир с малък некропол/. В полза на това твърдение е и наличието на голям и постоянен водоизточник.
Равня
Интересна е и топонимията на района: РАВНЯ, ПОГОРЕЦ, СТУДЕНЯК, ПОДЛЪК... В Равня /Горна и Долна/ са намирани много монети, известен е стар път /през Подлък/, наличието на голям некропол в м. Вероград. Всичко това, заедно с други паметници, свидетелстват за ранната обживялост на района.
Смолян, 23.1.1998 г.
Никола Дамянов
