Състои се от пет сондажа:
Сондаж №1 Q=1 .00 л./сек T=38℃;
Сондаж №3 Q=3 .15 л./сек T=42℃;
Сондаж №4 Q=2 .00 л./сек T=42℃;
Сондаж №5 Q=7 .68 л./сек T=43.5℃;
Сондаж №6 Q=2 .10 л./сек T=45℃;
Общото количество вода е в размер на около 16.00 л./сек.
По химичен състав водите от всички сондажи се характеризират като слабо минерализирани, алкални, флуорни, хидрокарбонатно-натриеви. Могат да се използват многостранно: балнеолечение, бутилиране, комунално- битови нужди, басейни.
Минералните води в находището не само се акумулират в палеогенските седименти, но и формират в тях своя състав. Отнасят се към азотните термални води, в газовия състав на които преобладава азотът.
Водите са бистри, без цвят и със слаб мирис на сероводород. Имат обща твърдост 0.2 – 0.3 мг.екв., която ги отнася към много меките води. По отношение концентрацията на водородните йони показват алкална реакция рН = 9.0 – 9.6. Общата им миерализация варира от 0.23 до 0.28 г/л. По-висока минерализация (0.3-0.4 г/л) имат пробите взети при първата поява вода на самоизлив, когато водообменът е бил все още забавен.
В йонния състав главни и определящи са натриевите и хидрокарбонатните, респективно карбонатните йони. Съдържанието им е 60-70 мг/л за натриевия катион, 30-60 мг/л за хидрокарбонатния анион и 13-50 мг/л за карбонатния.
Сулфатния йон има подчинено съдържание- 17-22 мг/л.
Хлорът е сниско съдържание- 2-6 мг/л.
Калциевите и магнезиевите йони се съдържат в незначително количество.
Метасилициевата киселина има повишено съдържание спрямо общата минерализация- 54-64 мг/л. Тя е един от най- характерните компоненти на азотните терми.
Така нареченото "барутено" или "сярно" изворче се намира в западната част на град Девин и е с дебит 0,150 л./сек. и температура 16℃. Водата е хидрокарбонатно-натриева с минерализация 0,2 г/л. и F1 мг/л.
Минералните извори при Беденските минерални бани се намират в долината на р. Широколъшка, на десния ú бряг, недалеч от с. Брезе и на 10.5 км. от гр. Девин. Общия и дебит е 10.35 л./сек, а температурата варира от 73.5℃ до 76℃. Състоят се от три сондажа:
Шахтов кладенец – 4.55 л./сек 76℃;
Сондаж №3а – 3.40 л./сек 74.5℃;
Сондаж №4 – 2.40 л./сек 73.5℃;
Водата е хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, с повишено съдържание на въглероден двуокис (204 мг/л.) и минерализация 1,7-1,8 г/л.
Михалковската минерална вода е най-ценната и интересна въглекисела вода у нас с пълноценно съдържание на свободен въглероден двуокис и експлоатационен дебит от 10.0 л./сек. Тя е единствената естествено газирана вода на Балканите, а в Европа са само две - Михалково и Сан Пелегрино.
Минералният извор в местността Посестра се намира в долината на р. Въча на 6-7 км. от град Девин - дебитът на извора е малък, неопределен, а температурата е 37℃. Водата е сулфитна, хидрокарбонатно-натриева. Изворите в с. Настан, на 6 км. от град Девин, се намират на двата бряга на р. Въча в близост до селото. Те са 5-6 и имат температура на водата 19-21℃. Водата е хидрокарбонатно-калциева с минерализация 0,3 г/л. За дебита им не съществуват точни данни.
Минералната (газираната) вода е вода, която още при добиването си съдържа минерали или други разтворени вещества, които променят вкуса ѝ и ѝ придават терапевтична стойност.
В България има общо над 225 находища на минерални извори с общ дебит над 5000 л/сек. За условията на Южна България те са 148, а за Северна - 77. В Южна България преобладават естествените находища, а в Северна България - чрез сондаж. Общият годишен обем на есплоатационните запаси на минерални води е 109 млн. кубични метра (3,45 л/сек.), от които само половината се използва за различни, главно стопански цели.
Според температурата си минералните води биват студени (до 37 градуса - температурата на човешкото тяло), топли (от 37 до 60 градуса) и горещи (над 60 градуса). В Северна България преобладават студените, а в Южна България - топлите и горещите (хипертермалните) води. Хипертермални минерални води има предимно в долината на Струма, Места, северното подножие на Западните Родопи. Най-горещият минерален извор в страната е при Сапарева Баня (101,4 градуса - пренагрята вода).
Минералните води са основният ресурс за развитието на балнеотуризъм. Курортът Девин е специализиран в този вид туризъм.
Минералните води според физико-химическата си характеристика са подходящи за лечение и профилактика на различни видове заболявания на опорно-двигателния апарат, нервната система, половата система, сърдечно-съдови, стомашно-чревни, чернодробни, бъбречно-каменни и кожни заболявания.
1. Опорно двигателен апарат.
2. Заболявания на нервната система.
3. Заболявания на половата система.
4. Заболявания на сърдечно-съдовата система
5. Кожни заболявания
1. Стомашно–чревни заболявания – гастрити, язвина болест на стомаха и дванадесетопръстника, протичащи с хипер или хипохолия, ентерити, колити и ентероколити.
2. Жлъчно-чернодробно заболяване – хепатити, холангити, холецистити, жлъчно-каменна болест и др.
3. Бъбречно-урологични заболявания – бъбречно- каменна болест, протичаща с кисела и алкална урина, състояние след литотрипсия, пиелонефрит, гломерулонефрит, хронична бъбречна недостатъчност.
4. Обменно-ендокринни заболявания
Предимно при заболяванията на дихателната система от възпалително, алергично и токсично естество: трахеите, бронхиална асма, хронична пневмония и др.
Термоминералното находище „Беденски бани" е интересно и ценно поради химическия си състав, високата температура и балнеолечебните си качества. Съдържанието на малко разтворен CO отнася към слабо газираните въглекисело-азотни води.Съхранението и използването на водата е от национално значение.