Всъщност каквото и да кажем, ще сме прави майстор Дафо (Дафо Манолов Трендафилов) е от село Гела и освен, че е виртуоз той е причината през 1971 г., да се открие Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка. Бай Дафо е най-големият в занаята...
"Баджанак, тая хубава родопска гайда трябва да се изучава. И аз ще разреша тук, в Широка лъка, да се направи едно музикално училище. Използвайте ме, докато съм на тоя пост. Вие какво си мислите, и аз имам връзки."
Така Тодор Живков дал зелена светлина за изучаването на гайдата, която дотогава е популярна само в средите на овчарите в Родопа планина.
През 1971 г., когато се открива Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка, първият учител по гайда става именно "баджанакът" на бившия Първи - Дафо Трендафилов от село Гела. Гайдарят, който почина на 4 декември т.г., се смята за най-големия в занаята.
"Живков ми викаше баджанак, защото двамата бяхме харесали 2 булки - сестри от Широка лъка. Дал съм му дума още тогава, че няма да гъкна по въпроса и сега няма нищо да кажа за двете хубавици", казваше приживе бай Дафо.
Според него тръпката по момата надделяла в избора на седалището на школото, тъй като партийният елит в Смолян настоявал то да е в окръжния град.
"Свирил съм на бай Тошо най-малкото 25-30 пъти. Къде не ме е карал - Широка лъка, Пампорово, Смолян, Нареченски бани, Карамуш, Евксиноград, Банкя, Бояна, Правец. През 1975-а на 10 септември прати кола от София да ме вземе оттук и ме откара в Правец. В един микроязовир, където имаше шатра на колове. А при Симеон отидох, за да види снимката на баща си, дето я имам. Казах му, че съм се ръкувал с баща му. Аз бях на 18 години, когато той се роди. На 16 юни 1937 г.", разказваше бай Дафо.
Той всъщност е и първият преподавател по гайда в България. Общо 21 г. изкарал на хонорар към школото, без да има диплома за музикално образование. Бай Дафо дори нямаше документ за завършено средно.
Обучавал по слухово-подражателния метод. До края си не признаваше обучение на гайда по ноти.
"Беше строг учител. Но даваше възможност на тия, дето не им е присърце този инструмент, да се насочат към друг. Той ме отърва да не ме гонят от училището за една беля. Беше казал на директорката, че пъдят най-добрия му ученик", спомня си Петър Янев, сега гайдар на Валя Балканска.
През школата на бай Дафо са минали над 250 гайдари. От възпитаниците му днес Васил Бебелеков и Кирил Кетев са в САЩ, Стоян Кулаков - в Швейцария.
Колоритният гайдар се е снимал и в няколко филми. Най-напред в "Краят на песента". Оттогава се сприятелява с актьора Васил Михайлов.
"Аз го научих на родопска песен, но трудно прихващаше в началото, щото е тракиец", казваше майсторът. После се срещнали и на снимачната площадка на "Капитан Петко войвода".
Снимал е и във "Време разделно" - в прословутия епизод със сватбата на Манол, когато Караибрахим стреля по надутата гайда.
Бай Дафо започнал да свири на гайда от 16-годишен. Баща му Манол имал 150 овце и изхранвал многобройната фамилия от животните. През 1932 г. станал кмет. Някъде по това време малкият Дафо му се примолил: "Тате, искам да ми купиш гайда." Старият обаче имал неуспешен опит с по-големия си син Георги, който така и не се научил да свири.
Дафо, който пасял овцете на фамилията, един ден казал, че вълк отмъкнал агне. Баща му повярвал, но всъщност младежът продал агнето за 280 лв. и си купил първия инструмент.
По-късно започнал като горски работник. През свободните дни ходел да свири по сватби из страната.
Виртуозът знаел над 250 песни. Учел ги и като текст, и като мелодия. Нито записвал нотите, нито правел модерния сега аранжимент, а ги запаметявал. Всичките си ги харесва, но любимата му била "Кехае, наша държево" - овчарска песен, с която твърди, че е разплаквал най-много хора, казват неговите ученици.
Където е участвал в надсвирване, все е печелел. Някои чужденци са му падали на колене и плакали, добавят наследниците му.
Бай Дафо бе и един от най-добрите създатели на гайди. Такива като него има вече едва 5-6 души в Родопите. С таланта му може да се сравнява само 87-годишният Анастас Иванов, също от Гела.
Той правел само каба гайди. Т.нар. жира, тракийска или шопска, не му били приятни за слушане. А за шотландската казвал: "Че то инструмент ли е това. Само пищи."
От ръцете му са излезли над 800 гайди, пръснати по цял свят. Станал майстор по неволя. Като млад нямал пари да си купува, нито имало кой да му ги прави. След като бай Тодор Шишков от Солище починал, купил от съпругата му неговия инструмент и лека-полека почнал да се учи как се правят.
"Майсторлъкът е да вземеш точната мярка, да намериш хубаво дърво (дрян, круша, ябълка - б.а.) и подходяща кожа, останалото е усет", казваше покойният музикант. Всяка от гайдите си просвирвал нависоко - на хълма над къщата си, за да чуе как ечи из долините.
Бай Дафо често повтаряше, че е благодарен на гайдата, защото с нея обиколил половината свят.
"Излизал съм 1970-а в Съветския съюз, 1972-а в Охрид, 1974-а в Чехословакия, 1979-а в Унгария, 1981-а в Германия, 1985-а в Полша и 1988-а в Италия. Все на фестивали. И последно в Холандия. Запомних последното пътуване, че бях награден от авиокомпания "Балкан" с екскурзия, докъдето си избера. Но нямах право на резервация. Затова групата тръгна заХоландия с един самолет, а аз трябваше да хвана следващия. Пратих си багажа с тях и оставих само гайдата с мен. И се разбрахме да ме чакат на Амстердам на летището. Пристигам, но то голямо летище, голямо чудо. Търся групата, не мога да я намеря. По едно време стана хладно и влязох в много голяма зала с пирамида в средата - тя била за загубен багаж. Обаждат се по радиоуредбата, обаче аз само името си чух, нищо друго не разбрах. И си викам:
“Ако надуя гайдата, ще ме намерят”. Ама дойде един човек и ме пита: "Дафо?" И ме заведе при групата", разказваше гайдарят.
Последните години заради артрит не свиреше. Но до последно беше в журито на гайдарското надсвирване на Илинденските поляни над родното си село Гела.
Разкажи за себе си, кога си се родил?
- И за какво са ме родили /смее се/…
За какво, то е ясно, за гайдар си роден?
- Така е. Казвам се Дафо Манолов Трендафилов – китка за мирисане/смее се/. Роден съм на 17 януари 1919 г. в село Гела. Израсъл съм си тук. Тук съм се оженил, тук ми мина живота. 4 деца имам – две дъщери и двама сина. Дъщерите са в Пловдив, синовете са в Девин. И бай ти Дафо сам в Гела. От декември 2003-та. Тогава почина Цона, жена ми. Тя беше певица, танцьорка. Весел човек беше. Много ми липсва.
- Ти си най-възрастният сред родопските гайдари. Знаят те като техен доайен. Ти и след теб е бай Тасо/Анастас Иванов/.
- Да. И бай ти Тасо съм го учил да свири, ама малко. Той е от Гела и е по-малък от мен с 4 години. Когато той и аз пасяхме овци, свирехме заедно.
Колко гайди си направил?
- Не мога да кажа. Номерация не съм водил. Обаче предполагам, че съм направил някъде към 700-800 гайди.
Какъв е табиетлъка за правенето на хубавата гайда?
- Голем, много голем. Някой мислят, че като е гайда, „проста“ гайда, та е длъжна да свири. Гайдата е един от много капризните инструменти. Просто немам думи да кажа доколко е капризен инструмент, затуй защото е от дърво.
От какво дърво трябва да е?
- За предпочитане е дървото да е дрян. Обаче в Родопите няма дрян и дето го има, та е много келяв. Приятел от Бургас ми праща дрян. Иначе слива, ябълка, те са хубави плътни дървета. Като ги изработя малко да добият вид, ги слагам в топла вода и ги изварявам хубаво 2-3-5 часа.
А кожите за гайдите само със сол обработвам, само от яре е кожата. Овчата не става. Тя замирисва много от вълната. То каквато и да е кожата нали викат: вари го, печи го, пак си на гайда мирише./ смее се/
А в свиренето й?
- Разликата между каба и джура гайдата е в различната настройка. И там имат фа, ми и ре гайди обаче в по-висока тоналност и ний правим фа, ми ре гайди обаче по-долна тоналност. Родопската се настройва по друг начин.
И за колко време правиш една гайда?
- За една седмица. Другото го правя бърже, пискуните стават по-бавно. А то пискунът е гайдата. Това е най-трудно. Да ги уйдисаш двата пискуна по сила да бъдат еднакви. Особено надувката, то е голема работа, много трудно.
И къде са твоите гайди сега?
- Из целия свет/б.а. – свят/. С изключение на Турция. Има в Аржентина, Канада, САЩ, Бразилия, Франция, Германия. Най-много продадени гайди имам в Гърция.
Продавал си гайдите, за колко пари? Кога си направил най-много гайди?
- Че няма да ги подарявам. Иначе не мога да кажа кога съм направил най много – различно, зависи от поръчките. Когато постъпих в мизукалното училище в Широка лъка като учител. Там бях първия преподавател по каба гайда, и тогава май че най-много гайди направих. Защото само за училището сторих 25 гайди. И същата година направих башка още гайди. В началото ги давахме по 60-70 лв. Сега под 200 лв. надолу не давам гайда. И още правя гайди. Скоро една германка дойде, та зима /взе/ гайда. Застана на двора и ме накара да ида на отсрещния баир да свиря и тя слуша тук от двора. После ме пита за колко пари я давам. И аз викам – 100 долара. И тя вика: Ти направо ги подаряваш. /смее се/ Да слушаш гайда отдалече е мно-о-ого приятно.
Колко народ си изучил на гайда?
- Ами в училището са се извървели всяка година по 10-12 души. 21 години бях там, значи горе – долу 200-250 души съм изучил. Разбира се не всички станаха гайдари от тях. Обаче има известни. Имам гайдари в САЩ – Васил Бебелеков, Кирил Кетев. В Япония е Ивайло Кучев. В Швейцария – Стоян Колаков. Това са мойта гордост. Петър Янев също е мой ученик /б.а. – гайдарят, който свири на Валя Балканска/. Свиренето си е едно и също иска да си майстор.
А да правят гайди колко народ си научил?
- Никого. Никой не изяви желание да дойде да го науча. Досега. Ами така е по-лесно – да му направиш. /смее се/ Каквито бяхме и ний. Бяхме научили Шишко да ни ги прави… И като почина Шишко щеш не щеш ще правиш.
Кой те научи да правиш гайди?
- Неволята ме е научила. Самоук съм. Защото имаше майстор отсреща, в Солища /показва другия баир/. Тодор Шишков се казваше. Той ги правеше и ний все на него: бай Тошо направи това, онова. Почина човекът внезапно и-и-и какво ще правя, почнах да правя гайди.
Сега все по-малко народ знае да прави гайди, ти си най-възрастният в Родопите.
- Така е. Неволята ще ги научи. В Смолян има 3-4-ма души, та правят гайди.
Пазиш ли си първата гайда?
- 1965 г. съм я правил и с нея свиря. На 40 години е. Втората гайда като я направих я подарих на шурето ми – Махаил Калфов и той учител в училището в Широка лъка. /б.а. – двамата с бай Дафо са в ансамбъла за автентичен фолклор „Манол Радичев“ на Гела, който стана популярен с протеста си срещу британското посолство за проблема с визите/.
Колко пъти си излизал в чужбина?
- 8 пъти. Последно в Холандия 1996 г. Там се проведе много голем международен фестивал. 150 състава бяха, а ние от България бяхме само двама души. И там на мен се падна честта да открия тържеството.
Станаха ли на крака?
- Съмняваш ли се. Излизал съм 70-та година в Съветския съюз, 72-ра в Охрид, 74-та – в Чехословакия, 79-та – в Унгария, 81-ва в Германия, 85-та в Полша и 88-ма в Италия. Все на фестивали. И последно в Холандия. Запомних го последното пътуване, че бях награден за надсвирване от авиокомпания „Балкан“ с екскурзия докъдето си избера. Но резеврация не можех да имам. И го използвах пътуването за Холандия. Групата имаше резервации, но аз трябваше да хвана следващия самолет. Пратих си багажа с тях и оставих само гайдата с мен. И се разбрахме да ме чакат на Амстердам на летището. Пристигам, но то летище ли като летище. Големо летище, големо чудо. Търся групата не мога да ги намеря никъде. Ами сега. По едно време стана хладно и влязох в една много голема зала с една пирамида в средата, а тя била за загубен багаж, хора чакат там. Седнах до нея. Обаждат се по радиоуредбата, обаче аз само името си чух, нищо друго не можах да разбера. Та бая „поистинах“. И си викам ако надуя гайдата ще ме намерят. Ама дойде един човек пита ме: Дафо? И ме заведе при групата.
Миналата година, когато премиерът Симеон Сакскобурготски беше на обиколка в Смолянско, ти му свири насред баира.
- Ако става въпрос свирил съм на бай Тошо най-малкото 25-30 пъти.Къде не ме е карал – Широка лъка, Пампорово, Смолян, Нареченски бани, Карамуш, Евскиновград, Банкя, Бояна, Правец. 75-та година, на 10 септември прати кола от София да ме вземе от тук и ме откара в Правец. В един микроязовир, където имаше една шатра на колове. А на Симеон отидох да види снимката на баща му дето я имам. Той се разписа нанея. Казах му, че съм се ръкувал с баща му. Аз бях на 18 години, когато той се роди. На 16 юни 1937 г.
Телевизорът май ти е най-таченият съратник?
- Не знам какво ще правя ако не е той. Ама като ги гледам политиците, вбесявам се направо. Преди три дни пратих писмо на Президента, препоръчано с обратна разписка.
Е за какво му писа?
- Е, как за какво. Една сутрин в 6.30 ч. по радиото чух, че един депутат за една година струва на държавата 400 хил. лв. Е какво е това?! Побеснях. Е как може?!? Като го разметнах по месеци идва по 33 хил. лв. на месец. На ден по 1100 лв. Значи дето смятат, че голема пенсия е 80 лв., то пенсионера за една година не може да вземе цели хиляда лв. Ще вземе 960 лв., а оня на ден взема 1000 лв. Направо се вбесих, изпотих се от нерви. И му писах на Президента по този повод. Че не бива да струват толкова. И за какво му са толкова – 240 души изедници. Така му писах – не народни представители, „изядници“ му писах. Поне да знай хората какво мислят надолу. Бай Тошо в едно интервю казваше, че през негово време България е имала 2 млрд. 700 млн. долара резерв и 32 тона злато. Той ако лъже и аз лъжа. Обаче ако е вярно питам къде отиде всичко това, както и той питаше. Та затуй казвам, че са разбойници. А на Симеон от първото му интервю в Мадрид, Кеворкян като го взе, друго не помня, но помня това, че каза, че в никакъв случай България не бива да се откъсва от Русия. А се откъснахме. Мене България е мила. Аз точно това писах на Президента – обичам България, обаче мразя партиите.
Ти май не си доволен от демокрацията?
- Тази демокрация съсипа най-напред селското стопанство. След това промишлеността, армията, здравеопазването. Съсипа и просветата и сега и горите налегнаха до такава степен. Направо си и хищническа експлоатация. Никога не са се експлоатирали горите така както сега. Това е страшна работа. И вчера гласуват пак и земята да продават на чужденци. Тая земя с кръв напоена, българска кръв. Гледах един възрастен човек по телевизията викаше: значи един декар земя ще са продава за 10 кв. метра балатум. Такова сравнение прави човека. И като я продадем какво ще правим? – Ще бъдем аргати/лицето му се зачервява от вълнение/ Колко кръв се е проляла за тази земя, а тогава щеш не щеш ще бъдеш подчинен! Много съм против. И не само аз, две трети от народа ще е против земята да се продава на чужденци.
Обичаш земята…
- Преди много години ми взимаха от радио интервю. Темата беше отношението на младия човек към земята. Та казах, че отношението на младия човек към земята е лошо. Но не само към земята, и към жената, защото и земята и жената раждат живота.
