ЖИТОТО НА ФАРАОНИТЕ, ХЛЯБЪТ НА ТРАКИТЕ, ПОСЛЕДНАТА ХРАНА НА ХРИСТОС
...както и да наречем тази древна пшеница, все ще намерим нейното родство с ВЪЗПРАВЯНЕТО. Съвсем младото човечество все още слиза от предпланините към големите реки, долините, които са обещавали плодородие. Това е неговия Млечен път, дотогава само съзерцаван на небето. Проблясък на мисълта е разчитането на тази небесна карта като подтик за придвижване.
ЛИМЕЦ-ШПЕЛТА-КАПЛАДЖА
Еднозърнестия лимец (Triticum monococcum L.) е най-древния вид от групата на покритите или несъщински пшеници. В тази група одомашнени са още двузърнестия лимец (Triticum dicoccum Schrank) и пшеницата спелта (Triticum spelta L.). При вършитба стъблото на тези пшеници се начупва, а зърното остава здраво обвито в няколко слоя плеви. За да бъде използвано за храна се налага допълнително олющване. На двата вида лимец българите казват още капладжа. В речниците и преводите от германските езици под общия знаменател на лимеца е подведена и пшеницата спелта. В други езици и при други народи, които също са използвали хилядолетия еднозърнестия лимец, той е бил отграничаван по-ясно. За гърците например е "tiphe", за турците "siyez", за израилтяните „sifon”, за руснаците – оркиш или полуполба. Французите и италианците не са се напъвали толкова, че да уважат еднозърнестия лимец с отделно име, те просто го наричат малката спелта ("Le petit epautre" или " Farro piccolo").
В дивата пшеница има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А от останалите видове. И това е неговата полезност. Така с древното зърно може да се замести спокойно месото, зеленчука и хляба. Именно затова в древните векове човекът е оцелял. Тогава не е имало картофи и домати, а хората са разчитали само на пшеницата. Ако една майка захранва детето си с кашичка от лимец, то расте здраво, спокойно, не боледува често. Полезното е също, че дивото зърно не приема торенето, не гълта тежките метали, което е особено важно за децата. Затова не го обичат земеделците, че не могат да вдигат добивите. Радиацията също бяга от лимеца. На 200 км от Чернобил дивата пшеница е останала чиста заради много твърдата обвивка. Зърното не се подава и на олющване, трябва специална техника. А всичко това не е изгодно на земеделеца, преработвателя и хлебаря. Но е изгодно за човека, защото зърното не полепва по червата и предпазва от рак. Именно затова лимецът се е отдалечил от човека, но вече идва неговият ред в билкарството и медицината. И защо, защото много малка част от храните могат да бъдат съхранявани така дълго като дивото зърно, без да се променят качествата, казва Елмазов. Растението вирее на всички почви, където другите пшеници не могат да стъпят. Лимецът дава истинско пълноценно хранене, за което сега ни лъжат много производители, които тъпчат храните с консерванти и бои.
Тази дива пшеница, наречена по-късно лимец, спелта, камут или капладжа, е прекрасна хранителна добавка срещу болестта цьолиакия - непоносимост към глутена, за повишаване на имунитета на човека, лечение на стомашно-чревни заболявания и алергии, твърди Емил Елмазов, шеф на Съюза на билкарите в България. Божествена хармония е събрал в себе си лимецът, който хората наричат дива пшеница, а не знаят, че това жито е прекрасен антиоксидант и предпазва от рак на червата. Изследвания са показали, че този “брадат веселячко”, както гальовно го наричат билкарите, енергизира тялото на човека, насища го с позитивизъм по най-бързия и най-простия начин и така му помага да се бори с болестите. И ето лимецът е много добро средство да устоим на грипа.
Човеците не слизат с празни ръце, те носят своите семена, отгледани горе покрай ручеите и дивите треви. Тяхната надежда е да оплодят Долната Земя. Почитта към боговете най-после е преминала от съзерцание към подражание.
Този порив, този човешки импулс в растителния свят е разказан посредством стеблата на опитомените треви, най-вече на пшениците. Възел след възел се възсправят те, подобно издигането на гръбначния стълб у човека. От потъващото в земята семе бликва неотклонната сила нагоре и се извисяват съцветия-ресни, класове, метлици, с каквито е извезен целия Млечен път...Рисунъкът на небето се повтаря на земята. Каквото е горе, това и да е долу. Звездните светове са повторени, силите на почитанието са свършили своята работа.
Мамутовата трева или бамбукът най-ярко са въплатили този импулс, но измежду пшеничените видове най-устойчив, с най-здраво стебло, неполягащ от ветровете, неподвластен на сушите, неунищожим от студовете, неизчезващ във времената все пак се оказва лимецът... Покълващи семена от лимец и днес подпомагат терапията на мисловно слаби, нерешителни деца, попрегърбени и неспособни да извисят мисълта си над безпричинния страх... Но лимецът може да бъде и вярната храна за народи, които чувстват подкопана своята устойчивост. Цели групи от хора, които са загубили пътя, по който трябва да вървят, ще си помогнат, ако се върнат към лимеца. Кажи ми с какво се храниш, за да ти кажа какво те очаква...
В древните книги се разказва, че Заратустра създал културните зърнени храни – пшеница, ръж, ечемик, просо от дивите тревисти растения и така „свалил духа в материята”. Археолозите намериха през последните десетилетия овъглени семена от еднозърнест лимец от преди 15 000 години. Това е преди Заратурстра. Навярно и той е използвал лимеца, за да обдари човечеството с останалите зърнени видове. Самият лимец обаче е останал непроменим – диплоид с твърда хромозомна структура. (2п=14)! И толкова. Нищо друго, нищо по-различно, каквото е в Египетските пирамиди, такова е в тракийските могили, същото е и днес.
Налага ни се да се вгледаме в лимеца. Да не се окаже, че житото на фараоните си е кодовото наименование на златото на фараоните и че всяко по-нататъчно издирване на това злато си е инерцията на човешката алчност. Дадено ни е златното зърно и какво повече, какво друго?
