Одриското царство със столица Севтополис

След смъртта на Александър Велики през 323 г. пр. Хр. най-могъщият тракийски владетел Севт ІІІ не желае чуждо господство над исконните одриски територии и започва военна съпротива срещу александровия управител Лизимах. Известно е, че приближените на македонския цар си разпределят всички територии, които смятат за негови владения, и с оръжие доказват правата си. Такъв е и диадохът Лизимах – телохранител на Александър и по-късно стратег. Той получава тракийските земи. По време на неговото управление държавното обединение на тракийски племена в Югоизточна Тракия – Одриското царство, основава независимата си столица Севтополис през 320 г. пр. н. е.

Севт ІІІ, чието лице познаваме от изображения по тракийски монети, е последният голям владетел на траките одриси. Историците все още не знаят нищо за родителите на владетеля, за младите му години, както и за неговото възцаряване.

Първите писмени сведения за него са от 330 г. пр. Хр. в атински декрет, където се споменават и имената на синовете му Котис и Ребула. Не е известно каква е причината за смъртта на Севт ІІІ. Не са открити и неговите тленни останки.

В средата на миналия век под ръководството на акад. Димитър П. Димитров беше разкопан тракийски град, който се оказа, че е Севтополис. Той е единственият до днес цялостно разкопан тракийски град. Намирал се е близо до днешния Казанлък при завоя на река Тонзос (днес Тунджа). Градът е бил голям, с перпендикулярни улици, с дворец и площад в средата. На него е стояла величествено статуя на основателя му – цар Севт ІІІ. В близкия двуетажен дворец археолозите намерили счупена на три мраморна плоча, висока 63 см, на която с гръцки букви е изписан договор между Севт ІІІ и владетеля на друг голям тракийски град – Кабиле, Спарток, сключен през ІV в. пр. Хр. Сега тази плоча се пази в експозицията на Националния археологически институт с музей (НАИМ).

Именно от тази плоча учените узнават името на града. Той е просъществувал до ІІІ в. пр. Хр, когато бил опожарен напълно.

Севтополис е близо до известната в цял свят Казанлъшка гробница в могилата Тюлбето.

Намират я случайно под могилен насип войници на 9 април 1944 г. при прокопаване на окопи. Заради изключително богатите си стенописи в куполното помещение и коридора, през 1979 г. тя е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Намереният в нея подпис дава основание на учените да мислят, че декорацията й е дело на известния в античността художник Кодзимасис Хрестос.

Той е познат и от рисунките в друга известна тракийска гробница – Александровската, където също е оставил подписа си. Казанлъшката гробница е била предназначена за вечно обиталище на тленните останки вероятно на тракийско царско семейство.

След откриването на Севтополис в района около Казанлък последваха още няколко нови големи открития в областта на тракийската археология. Стана ясно, че той е древен център, който тепърва щеше да смайва научния свят със сензациите си. Близо половин век след откриването на Севтополис в научно обръщение влезе и понятието Долината на тракийските царе. И въпреки че много археолози работиха в над двадесетте гробници тук, името на един се извисява особено. То е на знаменития д-р Георги Китов, един от най-великите български археолози. Като хора далеч археологията, сме усещали колегиалната завист, а понякога и злоба, които съпътстваха този широко скроен и отдаден на заниманията си човек, подчинил своя живот на една кауза – проучването на тракийските могилни погребения.

Никой друг археолог няма толкова стойностни открития и намерените от него предмети, събрани на едно място, спокойно биха могли да препълнят и най-големия български музей. С течение на времето те станаха прекрасна основа, която подкрепи много тези в тракологията. Тези великолепни открития светят там със стойността на злато. Независимо от всичко май няма човешки грях, в който д-р Китов да не е бил обвиняван. Но той правеше откритие след откритие, до внезапната си смърт на 14 септември 2008 г.

Това е снимка на д-р Китов в гробницата на цар Севт ІІІ, направена от известния фотограф Кенет Гарет за авторитетното списание National Geographic, декември 2006. На 21 септември 2004 г. експедиция ТЕМП под ръководството на д-р Георги Китов, прави важно откритие в тракийската могила Голямата Косматка, край близкия до Казанлък град Шипка. Веднага става ясно, че учените са попаднали на една от най-величествените и богати тракийски гробници с изцяло запазен гроб на цар, погребан със своя кон, през втората половина на ІV в. пр. Хр.

Тя е с три камери и коридори с обща дължина 26 м. В първото помещение се намира скелетът на коня. Второто е куполно и е високо 4,5 м. То е модел на небосклона с ключов камък в горната част – символ на Бога Слънце. Това е хероонът или светилището на героя, което се среща в много от древните религии. Героите се смятали за покровители на селището, а в Древна Тракия такива светилища често са гробници на владетеля, над които издигали могила от пръст. Хероонът има мраморна врата с две изображения.

Третото помещение е саркофаг, чието тегло е изчислено на 60 тона. Там е каменното легло на погребания владетел. Наоколо са намерени 20 златни предмета с изключително висока художествена стойност и още петдесетина сребърни и произведени от други метали.

Какво кара учените да мислят, че са попаднали на гробницата на Севт ІІІ? Първото доказателство са намерените четири монети с неговия лик.

Дръжката на железния меч с форма на грифон и златни инкрустации с полускъпоценни камъни говори, че той със сигурност е принадлежал на знатен човек. По намерения метален шлем с гръцки букви е изписано името „СЕВТ”. Над него е припоена апликация с лика на Хермес с шапка, която завършва като глава на лебед, птицата символ на Бога Слънце. Според някои изследвачи този образ е на богинята Атина с шлем, украсен от двете страни с “криле”, които завършват с шия и глава на птица.

Частите на конската амуниция са от чисто злато и са изработени художествено. Златният венец е главен символ на царската власт. Откритият в гробницата е от 210 дъбови листа и има 65 запазени жълъда. Очевидно той е използван в обреда за обезсмъртяването на владетеля. Такъв венец е бил намерен и в гроба на Филип, бащата на Александър Македонски във Вергина, Гърция. Виждаме го и на главата на погребания в Казанлъшката гробница.

Съд за пиене (киликс) от злато с две дръжки, тежи 228 г.

Поразява със своето изящество една сребърна мида, отвътре с позлата, а отвън патинирана. Вероятно в нея са съхранявали бижута или някоя друга особено ценна вещ.

Два бронзови наколенника (кнемиди). В горната им част има две великолепно изработени лица на богини с крилат шлем, какъвто е познат от изображенията на Атина. Други учени пък виждат в тях тракийската Богиня майка.

Но една находка от Голямата Косматка особено силно порази научния свят. Това е откритата бронзова глава на брадат мъж с високо одухотворено лице, властен и мъжествен изглед. Тя е с естествена големина.

Съществува предположение, че е от висока 1,9 м статуя, която е била ритуално разчленена. Един белег от нанесен удар през лицето говори в полза на тази хипотеза. Самият д-р Китов изказа предположение, че този скулптурен портрет или част от статуя е дело на известния атински ваятел Фидий или на някой от учениците в неговото ателие. Вижте това невероятно произведение на изкуството и сами можете да прецените неговата стойност.

Любомир Цонев е известен със солидните си познания не само във физиката, но и в областта на историята, географията и археологията. Години наред той обикаля България, за да прави своите интересни наблюдения и интерпретации на някои проблеми, които все още не са намерили задоволително обяснение. Наскоро излезе от печат чудесната му книга „Мегалитите в България” Изд. „Фараго”, 2010.

В близко бъдеще ще ви запознаем с други открития, направени също от експедиции, ръководени от д-р Георги Китов:
- Гробницата в Жаба могила.
- Гробницата в могилата Светицата.
- Гробницата – мавзолей в могилата Оструша.
- Култовият център в Старосел.
- Гробницата в Равногор.
- Гробницата при Александрово.
- Откритията около Сливен.
- Други големи открития на археолога в Долината на Тракийските царе.

Всичките предмети, за които става дума тук, могат да се видят в чудесния музей „Искра”, гр. Казанлък и в Националния археологически институт с музей в София. Интересно е да се посетят и пригодените за туристически посещения копия на Казанлъшката и Александровската гробници. Научихме за масови посещения в оригинала на Казанлъшката гробница, правени срещу по-високо заплащане. Такова отношение към този световен паметник на културата е напълно безотговорно и гибелно за стенописите. Отчасти това вече е факт.

източник: ПЪТ БЕЗ КРАЙ