"Тракийският народ е най-голям след индийския от всички народи..."

"Сатрите, доколкото ми е известно, още не са били покорени от никого; само те от тракийците са запазили свободата си до ден днешен, понеже живеят по високи планини, покрити с разнообразни гори и сняг и се отличават с храброст. Те владеят прорицалището на Дионис, което се намира на най-високата планина; като пророци на светилището служат бесите, едно племе от сатрите; има една жрица, която дава отговорите, както в Делфи". - написано от Херодот (около 484 - 425 г. пр. н. е.)

С това светилище е свързано преданието за Александър Македонски, който по време на похода си срещу трибалите в 335 г. пр. н. е. се отклонява от пътя си, за да се поклони на Дионис и да потърси от жрицата на храма прорицателство за бъдещето си. Около три века по-късно, (60-59 г. пр. н. е.) римският пълководец Гай Октавий, бащата на императора Октавиан Август, посетил прочутия храм, за да попита оракула за съдбата на сина си. И в двата случая лумналият в небесата над светилището пламък ознаменувал предсказанието за блестящото бъдеще на двамата велики мъже.

Особено важно място в светогледа на траките заема култът към мъртвите. В погребалните обичаи на родопските траки има съществени различия. Докато в Западните Родопи от късната бронзова епоха насетне се извършват погребения под могилен насип, в Източните части на планината по същото време и през ранножелязната епоха се използват изсечени във вулканичните скали гробници и ниши. Така Източните Родопи са единственото място на Балканите, където се срещат хотелите от стотици трапецовидни ниши, изсечени на огряваните от слънцето страни на непристъпни скали.

Резервации и допълнителна информация:

0884 / 707 — 970

След създаването на Одриската държава през V в. пр. н. е. и включването на голяма част от Родопите в границата й, започва период на разцвет на тракийската култура, намерил отражение в най-представителните паметници - гробниците на тракийските владетели. Една от най-значителните е тази при село Мезек. Освен нея, паметници от този тип са открити при селата Равногор и Брестовица, град Маджарово, както и проучената наскоро богато украсена гробница при село Долно Луково.

Контролирането на античните пътища през планината, както и охраната на този толкова важен стратегически район е предизвикало построяването тук на множество защитни съоражения, като през различните епохи някои от тях са били достроявани, престроявани или издигани съвсем наново на същото място или в близост до него.

Само в Източните Родопи досега са разкрити повече от десет значими тракийски крепости, които обикновено са разположени на планински върхове и са строени с големи каменни блокове без спойващ разтвор. Издигани са най-вероятно около прехода от бронзовата към старожелязната епоха. Една от най-известните е тракийската крепост Сиврикая край село Утра.
Тракийски крепости са разкрити и край селата Сипей, Драганово, Беден, Лисиците, Хисар, Вишеград и др.

Thraciae Veteris Typvs.

"Тракийският народ е най-голям след индийския от всички народи. Ако той се управляваше от едного и беше единодушен под него, той би бил, по мое мнение, непобедим и много по-силен от всички народи. Но понеже те не могат да преодолеят това и да го устроят, то никога няма да стане и за това траките са слаби. Те носят много имена - всеки според областта си, но всички те се ползуват от еднакви закони за всички неща освен гетите, както и травсите и тези, които живеят над крестоните"- Херодот

Към втората половина на второто хилядолетие преди новата ера родопската територия вече се населява от траките, които в култа си към красотата обожествяват дивната планина. Тук намират препитание и подслон тракийските племена койлалети, кротили, сапеи, сатри, беси, одриси, дии. Основните поминъци са скотовъдството и рударството. Оставят следи за завидна материална култура.

Тук култът към скалата е изключително популярен.Загадъчните култови хотели, състоящи се от изсечени в скалите гробове, ниши басейни, улеи, площадки и стъпала при селата Татул, Малко градище, Баланташ, Ангел войвода и др. без съмнение представляват светилища, обслужващи този култ. Традицията за почитането на различни божества от богатия тракийски пантеон на тези култови места е твърде силна. Находките в проучените от тях доказват хилядолетна приемственост. Нещо повече, често на мястото на езическото светилище по-късно са издигани църкви, параклиси или оброчища. Едно от най-интересните и загадъчни е скалното светилище край с. Татул. Разположено върху голяма вулканична скала. Разкопките откриват значителен културен пласт от късния енеолит, от късната бронзова и желязната епоха и от Средновековието.

Тракийското скално светилище "Баланташ" се намира край село Сини вир. Разположено на върха на скален масив, от който се открива величествена гледка на юг. В подножието са намерени следи от зидове и енеолитна, къснобронзова и ранножелязна керамика.

Друго типично скално светилище от тракийския период е наречено "Глухите камъни" и се намира край с. Малко градище. Култовият хотел е изсечен в скален масив от подножието, на който към центъра на светилището водят 32 стъпала.

Потънало в тайнствени легенди и предания, някъде из родопските върхове се таи търсеното от всички и все още неоткрито светилище на тракийския бог Дионис, което по известност и посещаемост си е съперничело с Делфийското в Гърция. И ако славата на Делфийския Аполон, споменавана от Херодот на първо място всред осемнадесете древногръцки прорицалища, не е успял да засенчи оракулите в храма на Дионис в Родопите, причината е, че това прорицалище е било едно от най-известните на Балканския полуостров и е просъществувало от второто хилядолетие преди Христа до първите векове на нашата ера.