В миналото разбиранията били, че момата почва да се момее от 10-12 год. възраст, когато родителите и вече спират да я пускат твърде много да ходи навсякъде. Момата в Родопите е била за женене на 15 години.
От двайсет нагоре момата е "стара". Момите и момците не се срещат. Виждат се по меджи /седянки/, но момците не се приближават до момите. Момците стоят отвън и гледат или са в отделна стая.
Знаците за харесване може да са различни. Момъкът може да подаде на момата забита на върха на тояга ябълка през прозореца или да хвърли ябълка в менците й с вода на чешмата.
Ако момата иска да познае своя избраник, тя прави следното...Вечерта на Коледа или Водици отива на реката или на чешмата, "да сее жито". Хвърля житото с дясната ръка във водата и нарича: "Кога ше взцома, в соне да го видя". Оставя и калъп сапун на чешмата, като си нарича наум: "Когото зьома, да му опера ризата". След това носи калъпа сапун вкъщи и го поставя под възглавницата. И когото сънува тази нощ, него ще вземе. Ако сънува, че е в къщата на някой и мете пода от вратата навътре, ще се ожени за него, ако смита навън, няма да е за него, Ако сънува, че двамата се хранят на една маса, значи тя си "изяда късметя" и то няма да я вземе. Когото види насън, на него тя трябва да прати хабер, че го харесва. И обратно - ако момък хареса мома, трябва да изпрати хора да я искат.
В миналото момичетата от този край не са имали лична свобода. Те били задължени да станат рано, да отидат на работа, и вечер по видело (светло) да се върнат вкъщи. А това, коя мома за кой ерген ще се омъжи или кой ерген за коя мома ще се ожени, е работа на родителите. Бащата определя бъдещата снаха, която той намери за подходяща. Обикновено се е гледало заможните да се женят за богати, а сиромасите за сиромаси (фукари). Недопустимо било един фукара да отиде да поиска момичето на чорбаджия. Тази зависимост е карала и момите, и юнаците да ронят сълзи един за друг.
Първо жена - "придумница" от момкова страна отивала вечер в дома на момата, Тя съобщава, че е дошла да им каже желанието на момковите родители тяхната мома да им стане снаха, като не пропуска да похвали момчето, че е работно, послушно, а и за момата, че ще бъдат двамата "лика прилика". Пратеницата може да е близка или комшийка на момчето. Когато влезе в момината къща, тя отива при момата, развързва кърпата й, обръща я и казва: "Както се обръща кърпата, така да се обърне сорцето". След това разравя огъня с машата: "Както тлее огъня, така да затлее и теб сорцето".
След като родителите на момчето харесат главеницата, те отиват с близки момаре, които искат момата. Този момент се смята за главене, ако са съгласни момата и родителите й. На главене момарете носят порстень за нишан (знак), шамия (кърпа) и герданче. Ако не харесат момчето, отказват със заобикалки: "Яце са хубави деца, ама нашесо дете е още матъко, още не сме го готвили" и пр.
Ако момините родители намерят момъка за подходящ, отговарят положително: "Та вие ага ни сте потачили аднож, та ние дваж". Момата тогава свива китка на момъка заедно с един аглок (хавлиена кърпа) я слага в кичена торба - дар за момчето. Сватовете носят ракия и ако се постигне съгласие, дават я на момата да черпи. Носят също клин, пита. След годежа родителите на момъка водят девойката в магазина и я обличат. Същия ден съобщават и какви роднини имат, за да приготвят дарове от двете страни.
Родителите на момчето събират нишан (подаръци) - юнени опаски, аглоци, красиво фесче, обувки, фустане, ризи, шарени "калцуне" (чорапи), синце (мъниса), огледало, жълтици, енжие (мъниста) и др. и го занасят на момичето. Това е цяла премяна, изключителна.
Същата вечер или до един месец родителите от двете страни "отсичат сватбата", доуточняват колко време ще се чака, кога ще е сватбата. Има случаи сватбите да стават две-три години след главенето. През този период от време момчето и момичето нямат право да се събират заедно за по-продължително насаме. Те заедно ходят на меджи, на работа, но винаги с някой близък човек на момата. Момчето често пъти ходи на гости у момата, там стои, разговарят, а кога дойде време да си лягат, момъкът си отива вкъщи.