На юг от Девин, недалеч от Доспат и Смолян, на 2 км от с.Триград, на Триградската река се намира Триградското ждрело - най-величественото от всички в страната. Общата му дължина е 7 км, но същинското ждрело е 2-3 км.
Географски координати (GPS): 41.616356 & 24.379627
Впечатляващо с красотата си ждрело е разположено по поречието на река Триградска, на 1,3 км северно от село Триград, по пътя Девин–Триград.
За да стигнете до Триградското ждрело, от Девин следвайте извивките на реката към нейните извори, от него една след друга се редуват красиви панорамни гледки към бреговете й, надвисналите над нея скални каскади и ширналите се поляни около меандрите на реката.
След като преминете през селата Грохотно и Тешел, поемете по пътя пресичащ Буйновска река, продължете нагоре по каньона на Триградска река, водещ към селата Триград и Гьоврен. При следващото разклонение на пътя поемете надясно към с. Триград. Пътят следва извивките на Триградска река през тесния живописен каньон "Триградско ждрело", прорязан от реката в пясъчните и варовикови скали на два километра северно от Триград.
Ждрелото представлява отвесни мраморни скали, които ограждат течението на река Триградска. Реката влиза в пещера Дяволското гърло и 530 м след това излиза като голям карстов извор. След това се слива с река Буйновска. Западната стена на ждрелото се издига на височина 180 м, а източната достига до височина от 300 - 350 м. В началото на ждрелото растоянието между двете стени е около 300 м, но в по северните части става близо 100 м.
Същинската част на ждрелото се разпростира на 2-3 км по протежение на реката, като от двете страни се издигат скали, образуващи тесен пролом. Огромните отвесни скали притискат пътя на водата, която буйна и разярена навлиза в каньоновидното ждрело. Височината на скалите достига на места до 250 метра. Средната надморска височина на ждрелото е около 1450 метра. Най ниската част е местността “Буков мост” (946.5 м. н.в.), а най-високата е при връх Кулата (1543м. н.в.). Природната забележителност е обявена за защитена територия през 1963.
В района са правени много археологически разкопки, от чиито находки се съди, че тук някога е имало пещерни жилища и тракийски некрополи. Една от забележителностите на Триградското ждрело е пропастната пещера “Дяволското гърло”. Тук водата се спуска в пещера и образува 42-метров водопад. След около 500 м надолу по реката, водата отново се появява във вид на карстов извор. Пещерата е благоустроена и отворена за посещения. Друга забележителност е “Харамийската” пещера. Тя е в източната страна на отвесните скали. На 8 км се намира и Ягодинска пещера, която е и най- дългата в Родопите.
В местността “Чаирите”, има шест наклонени свлачищни езера, а в скалите на Триградското ждрело се наблюдават над 10 вида редки птици.
Природните забележителности на Триградското ждрело са обявени за защитена територия.
Местна легенда разказва, че когато Орфей засвирел, вятърът затихвал между клоните на дърветата, сякаш заслушан в неговата музика, птиците спирали във въздуха и животните спирали по горските пътеки, а зверовете укротявали. Когато Бакханте разкъсал певеца и го хвърлил в реката, всяка капка от кръвта му се превърнала в красиво планинско цвете, наречено силивряк. Силиврякът е рядък реликтен ендемит за Балканите, притежаващ уникалните свойства на амброзията. Докато пътувате из региона можете да се полюбувате на нежните му цветове по планински поляни.