Белинташ (още Беланташ) е красива скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност.
Предполага се, че това е култов обект от времето на траките, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и предположения, че там е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите.
Името му означава „Белият камък“ и идва от прилагателното „бял“, което благодарение на тройното членуване в родопския диалект се произнася „белиън, белън“ и турцизмът „таш“.
Според друга теория името Белинташ се превежда като "камъкът на войната", заради свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионис в Родопите, водена от беския жрец Вологез.
На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м.
Намира се на 30 км югоизточно от Асеновград. Там се намира т. нар. Надпис от Белинташ, потвърждаващ тезата, че нашите предци от Родопите са имали писменост по-ранна от гръцката.
От Асеновград се тръгва в посока Кърджали, отбива се вдясно през с. Червен, минава се през с. Горнослав, след това през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се продължава направо (Мостово е надясно), стига се до разклона за махали Врата и Кабата.
За Кабата (старите къщи) е вдясно, за Белинташ се тръгва наляво, преминава се през махала Врата, след това се достига до разклон, на който има покрита чакалня като барака, тръгва се наляво (има табела) и се стига до гробище, където има табела на Природозащитен парк.
Вляво се отива за Чотрова махала и Чотрова къща, а надясно — за Белинташ и вилно селище Сабазий. Стига се до чешма, откъдето надясно и нагоре по хълма върви пътеката за Белинташ и след 45 минути извежда на върха на скалата.