мястото, което трябва да посетите...

Село Широка лъка се намира до Девин (19 км.) и Пампорово (16 км). В близост са най-високите върхове на планината: Голям Перелик, Малък Перелик и Широколъшки Снежник.

- един поет нарекъл така село Широка лъка. Ние бихме допълнили: долината на песните, танците и гайдите, долината на българския дух, център на култура и патриотизъм.

Селото е получило името си от старобългарската дума „лъка“, означаваща 'извивка, кривина, лъкатушене'.

Ако искате да усетите атмосферата на ХІХ век, то Широка лъка е мястото, което трябва да посетите. Не случайно това малко българско село е обявено за архитектурен и фолклорен резерват и е един от Стоте национално-исторически обекта (печатът се намира в Средното музикално училище за народна музика и пеене).

Всички къщички са в стар стил и пристигайки за първи път там, човек може да си помисли, че се е върнал в ХІХ век. Много от къщите буквално са „кацнали” по склона на планината, оставяйки човек да се чуди как изобщо на някой би му хрумнало да строи каквото и да било на толкова стръмно място.

Главната улица е наречена Капитан Петко Войвода в чест на българския войвода, който две години е живее в това китно родопско селце, след като вече България е била освободена от турското робство. В центъра на селото му е издигнат паметник и има паметна плоча.

Пак в центъра е издигнат паметник и на Екзарх Стефан І (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков) (1878-1857). Той е родом от Широка и е един от най-активните участници в спасяването на българските евреи през 1943 год.

Учудващо е, че толкова малко място е наситено с толкова много архитектура, история, култура и възможност човек да изкара изключително приятно.

В селото има две църкви „Успение на пресвета Богородица“ и „Св. Никола“, като за първата се казва, че е построена само за 38 дни през 1834 г.

Иконостасът на църквата е уникален по своя стил. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков. Съществува и хипотезата, че самите те да са изографисали църквата. В близост до църквата се намира старото училище, построено през 1835 г.

В близост се намират и три параклиса, като интересното за единия от тях - "Св.Теодор Стратилат", е че е изграден по инициатива на младежите в селото, затова местните го наричат „детския” параклис. Той се намира над читалището и е още едно доказателство, че ако хората решат да се обединят, могат да направят много.

Близо до църквата "Света Богородица" има два красиви сводести моста, които са ценни паметници на строителното изкуство. Композиционното им решение е резултат от двойното им предназначение - като инженерни съоръжения, които пренасят пътищата над речното корито, и като художествена изява. Заедно със старата битова архитектура те представляват интересно съчетание и придават на цялата околност своеобразна самобитност и красота.

Третият сводест мост се намира непосредствено до сградата на Държавно лесничейство - Широка лъка и е изграден над река Луковица, през която се прехвърля пътеката за махала Заевите. Той е по-малък, но по изящество не отстъпва по нищо на другите два моста.

В местния етнографски музей, който за кратко е бил турски конак, може да научите повече за бита и живота на нашите прабаби и дядовци. Показани са стаи от богата родопска къща в края на ХІХ в. – стаята на бабата и дядото (стопаните на къщата), невестинската стая, стаята на булката и младоженеца, мястото за седенки в къщата.

Има и овчарска стая (овчарите са живели лятото в планината, където са извеждали овцете на паша). Всичко това ще ви бъде поднесено увлекателно и с много детайли относно живота на хората от онова време. Ще може да видите и сбирка от кукерски маски дърворезба. Музеят се намира в началото на селото и си струва да чуете неговата история.

В Широка лъка се намира Национално училище за фолклорни изкуства-Широка лъка, което съхранява традициите на българския фолклор и дава възможност на младите хора да се докоснат до неговата магия.

Резервации и допълнителна информация:

0884 / 707 — 970

Много от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор са родени тук.

Всяка година през първата събота и неделя на месец март в Широка лъка се провежда „Песпонеделник“. Така се нарича празника, през който хората от селото гонят злите духовe. Кукерите танцуват, накичени с чушки, боб, чесън, носят в ръка дървени мечове. Звънтят чанове и кръвожадните ликове подплашват всяка нечиста сила, за да поканят на метено здравето, късмета и берекета. Със звъна на чановете и дървените си саби те гонят злото. Вдига се много шум, звън и смях. Пеят се много родопски песни.