"Снежните планини на траките"

Много са легендите и митовете за името на планината, но и до днес произходът му е неизяснен. Още Омир в безсмъртния си епос възпява "снежните планини на траките", а по-късно по различни поводи за Родопите пишат Херодот, Тукидит, Страбон и др.

Според една от легендите на мястото на Родопите се е простирала необятна равнина, осеяна с уханни рози. Често там беряла цветя заедно със свитата си дъщерята на Зевс - Персефона. По време на една от разходките, ядосан на дъщеря си, гръмовержецът превръща най-красивата от другарките и - Родопе, в планина.

Претворена тракийска легенда за Родопите ни съобщава Публий Овидий Назон (род. 43 г. пр. н. е.), според която Родопе била митична тракийска царица, а Хемус - неин брат. В обичта си двамата често се ласкаели един друг с имената на върховните богове Юпитер и Юнона. Наказани за дързостта си, самозванците били превърнати в две неподвижни, съзерцаващи се отдалеч планини.

Друго предание гласи, че планината била наречена Родопа от египетски фараон на името на негова любимка, родена по тези места. Върху монета, сечена във Филипопол (Пловдив) по времето на римския император Антоний Пий (138 - 161 пр. н. е.), Родопе също е изобразена като млада, красива жена. Полегнала върху скала, тя държи в ръката си вечното цвете на Родопите - силивряка. В по-ново време името на планината се вързва (проф. Балан) с гръцката дума "родон", което в превод значи тридесетолетник - трендафил, роза.

Съществува и тълкуване, че името Родопа има чисто славянски произход и е съставено от славянските думи "руда" и "ропа" - т.е. "руда" и "яма", което характеризира древните рудодобивни и леярски дейности по тези места.