за Родопите и родопския диалект
Родопският диалект е един от най-богатите и интересни диалекти в България, понеже за незапознатия с тях звучат почти като чужд език (докато бъдат усвоени). Когато родопският говор бъде усвоен, човек започва да се възхищава на мелодиката му и на конструктивните му особености.
Снага старее, мерак галемее.
Според брадона и брасначен.
Слонцесо никой нема да стигне.
Срам са сас сапунь не умива.
От зелена тиква пошки немой зима.
Доде находаш на кило, гевдьо не мой зима.
Малка глава галема шепка не прильега.
Голем огань – млого искри.
В малка вода галема риба ретчиш са находа.
На картица очила и на мрачник фенер не трева.
Кроп акъл – дльоги ноги.
Според глава – шапка, според паница – лажица.
Польока борзай, кротко думай.
Който е украл конце, ше украде и конь.
Дума са назад не враща.
Келево дорво льосно не сохне.
Гладан едене не отбира.
От уплашен да та е страх.
На белото чьорно немой вика.
И каменесе чует и видет.
На ворба немой пресада. Сичко са фата, ала не рада.
Жеба на сухо не крека.
На топань прах нема.
От криво дорво косило не става.
С очи и уши зимай, в сорце и глава сбирай.
Малко гальчене, млого тарчене – големо имене.
Огань са в торба не носи. На дльог пот – с млого хлеб.
С дума отбавено са с роки не направе.
На хубава мома скопо гиздило не трева.
Млого сади – малко коцай.
Голем майстор самичек са не фали.
Льоко са гради – борже развале.
„Уморих се от любов ....с малки букви! И големи очаквания! Уморих се, вечно аз да бъда разплакванa! Уморих се да...те няма...”
